Венецианска мазилка от миналото до днес

Това е декоративна мазилка, за която може да се каже, че винаги е на мода.Когато се използува, тя може да направи един дом впечатляващ и изискан. Мазилката е измислена в древен Рим, където при обработването на мраморът, оставал много фин прах. Тези остатъци започнали да използуват за покритие на стените и таваните. Забърквали ги с гасена вар и пигменти в определено съотношение и с така получената смес декорирали домовете си. Създавали гладки покрития с ефект "мрамор". В днешно време са познати два вида венецианска мазилка: акрилна и варова. Акрилната венецианска мазилка се нанася бързо и лесно, все едно използвате обикновена боя. На основата може да се нанесе разноцветна акрилна смес с помощта на шпатулата в избрани цветове, и така може да създадат различни ефекти и текстури/грапави или гладки/.

Варовата венецианска мазилка от своя страна е смес от вар и мраморен прах. Тя се обработва по-трудно, но някои майстори са свикнали с нея и я предпочитат. С нея се създава визуален ефект на гладко полиран мрамор. Често мазилката е предпомчитан вариант за използуване, защото е паропропусклива, нетоксична, незапалима, предотвратява появата на мухъл и плесен. Тя е изключително лесна за почистване и поддържане. Поради тези си качества най-често се използува в помещения, където се замърсява лесно и трябва да се почиства. Такива са коридори, кухни, стълбища, детски стаи, спални, балкони и др.

Колкото е красива венецианската мазилка, толкова е и трудоемка. Ако сте любител, трудно ще я изпълните, най-често я правят обучени майстори.

Ще представим в няколко реда, как се получава венецианската мазилка. За да направите това покритие са изисква да подготвите основата, като я почистите от прах, петна и други замърсители. След това задължително се грундира и се изчаква 24 часа до изсъхне на грунда. После са полага първата ръка с маламашка в избрания цвят. 

Мазилката трябва да е добре разбъркана хомогенна смес. Първият слой трябва да е равномерно нанесен, той създава основата. След като изсъхне се полира леко за да се отстранят неравностите. Обезпрашава се и започва нанасяне на втория слой. С гъвкава шпатула от неръждаема стомана, е необходимо да се направят т.нар. маски, след което стената ще приличат на леопардова кожа. След като изсъхне, отново се полира и почиства. Нанасят се минимум три слоя, като е хубаво да има нюанси от един или няколко цвята. Това, което се прави се нарича "зацапване" и остава едва забележимо, за да се получаи по-скоро нещо като игра на светлина и сянка. Когато се приключи със слоевете мазилка, се нанася запечатваща вакса, естествена восъчна или синтетична. Тя предпазва мазилката от замърсяване и повреди.